|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Странник, донесъл в шепите звезди
Отекна глас,
камбанен звън
на спомен-ехо...
Каменна пътека,
(засипана с остри камъни)
дълбае с ръбести въпроси
краката ми...
А те са в рани!
Изтръгвах бурени
и корени на биле,
(зелено от отрова,
дом на змиите)
вървях без път
и гонех гущери,
изплезели езици
(раздвоени)
червени от старание
да прободат
крилата на сърцето ми.
И питам днес,
дали е истина,
дали си сън,
дали съм бродница?
Че теб те има...
Че има хоризонти,
напъпили от нежност
рано сутрин…
Когато слънцето надниква,
зад пердето,
а то от обич
цялото е розово.
Да бъда
и да съм
копнеж.
Мечта за теб.
А ти да бъдеш,
странник,
донесъл в шепите звезди.
С които да посипеш моето утро.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tndr
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-24
прочитания: 133
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46669
Съобщения: 194241
Лексикони: 2118
Коментари: 70175
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
