Роди се, проплака и после проходи

и беше възпитана с разни подходи.

Играеше много, но и книги четеше,

знаеше доста, а и покривки плетеше.

На училище тръгна на 15-ти Септември

и се справяше добре чак до Декември.

Колелото даваше в очите й блясъкът,

колената все бяха одрани във пясъкът

Всеки ден, прилежно, на училище ходеше,

а после с тайфата, по паветата бродеше.

Кукли, парцали и даже колички,

обичаше много и разни игрички

Беше щура, а бе луда глава

и момчетата не я оставяха сама

Порасна и стана гаменче от класа

и в кафето си имаше запазена маса.

С тайфата по пейките пиеше бира

и все и се смееха кога се прибира.

Ходеше бодро с цигара в ръката,

а с гаджетата беше много съката.

Минаха година, може би две,

порасна и вече не беше дете.

Октомври месец на 18 стана

и беше голямата гордост на мама!

Баровете станаха й втори дом,

а след тях все оставаше погром!

Ала в училише слушаше и записваеш даже,

дори и някой бисер учителят да каже.

Щеше да замине надалеч да учи,

главата си в книгите бързо да забучи.

Но и за купони ще остава време,

няма вечер само в стаята да дреме.

Промяната ще дойде колкото и да не ще,

днеска, утре ще стане пълно майчище!

На маминка ей сега ще заприлича

и като нея даже и ще се облича

Не искаше това да стане, обеща си

ала гена каза тежко думата си!

Купона важно е да продължава

само напред и с пълна пара!

Дотука беше всичко май

скоро ще се видим пак – бай бай!