От блян и сън закърпена завивка

Прозяваха се апатично устни.
Раздвижената моя утрина
ме връщаше към улиците пусти
тежащи в повторима мараня.

А над града денят отваряше очи
червени от умора и безсънни,
боляха раннобудните  асми
напъпили от чувства пълнолунни.

Раздвижваха походки механични
ритъм на режим - дела и нерви.
Възставаха божествено различни
неверните стремежи и резерви.

Във паяжина - люлка за усмивки
посбръчкана се люшваше съдбата -
от блян и сън закърпена завивка
затискаше ме чак до под брадата.

Но виждах привидения облечени
в костюмчета на чест и на достойнство -
за слава лицемерия изречени -
без блясък... омерзени в мъртъв говор.

Уста метални, маски от умора
модерни във изкуствени материи,
вървят като роботи празни хора -
сърцата - презареждани батерии.

И слънцето огряващо до тук
прегръща със неземен ентусиазъм
сърцето малко колкото юмрук
в една душа разкривена от спазъм.

И моли ме часовник, да не мисля
за кучешката гледка, лай и дума.
Покланям се - в ненавистта надвиснала -
пропуска ме на моя брат       куршума                                                                                   

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf