Огледало

По ръба на стъклено съзерцание,
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.

Хора с маски на хора,
сменят декора на самотата.
Прозрачно малък е кръгозора -
спомен за изтсрел по необята.

В надпревара неравна попадат мечтите,
по-бавни, от капки нежелана съдба,
стичащи се по прозорците неизмити,
плащащи и наивно с прахта.

Стъкло се отронва от на онзи окото -
дълго чакано одобрение.
Капан е обаче образът в среброто -
умира без извинение...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: stivanoff
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-04-25 г.
прочитания: 145
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42744
   Съобщения: 179586
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59646
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484