СТОЙ ДАЛЕЧ!

За да съм близо, стой далеч,

осанката на мисълта си не протягай,

загръщай се в прозрачен плащ,

и сенките в очите приковавай.

От близостта ми бягай в отчаяние,

далече стой, с ръце не ме обгръщай,

разкъсвай разума в негодувание,

отдалечавай се от мен, не се обръщай.

За да съм близо, стой далеч

и болката ще бъде обозрима,

прикриваща фалцета изведнъж,

и заедно със съдбата ще сме трима.

И някой пепелно изстива в унижение,

проклето ли, е моето спасение,

че себе си запазих окрилено...

Душа ли виждам?... Всичко е опустошено...

За да съм близо, стой далеч,

погребах те, преди да си се появила

и образа ти изкушаващ и проклет,

очите ми изпива с жажда дива.

25.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf