Във чашата на съмналата болка.Покривката отпред ще е постлана.Огромна ще е жаждата й. Толкова,Че чашата ще дрънне, неприбрана...
Омесена със ехото на жадния.Изпити са ръцете ти. До дъно.От обич ги кова, като в предание,Додето тишината им не звънне...
Додето не извадя от тъмницатаПоследните останки мълчаливост...
Ръцете ти са волни. Като птиците.И с първата слана ще си отидат...