Подлъгано

На Боби:
Дано мечтаеш, Обич моя.
И твоите мечти не лъжат.
Както моите.

Аз искам просто в тебе да се сгуша.
И в твойте пръсти сили да намеря.
И може би, в мечтите ти заслушана,
мечтата ми сама ще потрепери
и ще си каже колко пак ме лъга
и "колко много сълзи ми спести".
А се удавих аз! Една минута стига
да кажеш всичко или да мълчиш.
Какво ще сториш ти, подлъгваща робиньо
на моите несбъднати желания?
Прекършваш мен. С безброй обиди
да те прекърша теб? Или в стенания
да се оставя ти да се прогониш
и с теб да тръгне част от мен?
Какво да бъде, моя тъжна обич?
Защо ме тровиш?! И защо стаен
е в теб, мечта, гневът ми силен?
Защо не мога просто да цъфтя,
да грея, да съм прещастлива...
Нали в това е същността
на теб - мечтата ми и мен - жената?!
Но май и двете сбъркаме... Сега
ще бъдем просто немите стенания
на нечия по-смислена мечта.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-25
прочитания: 98
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185561
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61820
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581