ТРЯБВАШЕ ЛИ? АЗ САМО ПИТАМ...

Спокойно беше

в Гетсиманската градина.

Четвъртък... полунощ

Дванайсет. Всичките до теб!

Измиха нозете ти.

После... тихо се простиха.

Много не те познаваха.

Отричаха се по първи

петли,

мълчаха.

И плачеха.

Други търсеха.

Хвърляха камъни,

насъскваха кучета

и чакаха...

Някой да те предаде.

Тринайстият!

Юда!

Знаеше как. Грошове бяха

очите му.

Целувката му

още горчи.

Днес на обяд...

Пилат ще си каже

тежката дума -

горе на кръста,

близо до небето...

ти знаеш,

ръждиви са пироните.

Няма кръв.

Изтече в шепите на Магдалена.

„Осанна"... "Разпни го"!

Вече не боли.

Мария чака... Да я целунеш

утре.

Трябваше ли -

искам да попитам...

Да виснеш на Голгота?

Да се раждаш... после да

възкръсваш?

Струваше ли си

за мен такава жертва?

Аз съм от тълпата.

Все още сляпа.

Ще пална утре свещ.

И дано намеря... покривалото

и пещерата.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf