Среднощен гост

Ще дойдеш в тъмното. Като светулка.
Ще отвориш портата със трясък.
Ще събудиш тъжен присмехулник.
Ще ти се обиди. С нервен крясък.

Ще дойдеш късно. Късно през нощта.
Ще прибереш и роклята ми. В мрака
оставена, захвърлена пред моята врата.
И двете денонощно тебе чакали.

Ще погалиш и косите ми игриви,
притихнали върху възглавницата бяла.
Ще целунеш моите очи сънливи.
Ще бутнеш на часовника стрелката спряла.

И тихичко до мен ще постоиш.
Само присмехулникът ще се обажда.
А щом на изток се поизсветли,
ще си тръгнеш. Нали Денят се ражда.

И това е вече много нощи тъмни.
Идваш до леглото точно в полунощ.
И тръгваш, щом навън се съмне.
Сън си. Но си истински Живот.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Mar1na
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-25 г.
прочитания: 117
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42747
   Съобщения: 179703
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484