|
Една нощ на брега
Седях на плажа и гледах хоризонта, красиво е, слънцето почти залязло, а топлия пясък ме гали по босите крака..., каква тишина. Слушах морето и си мислех за преживяното през деня ,почнах да мечтая. Мечтая за дъното, където има безброй красиви и привлекателни неща.
Винаги съм искала да съм русалка поне за един ден,да се гмурна в топлите и галещи води на морето и да танцувам с делфините..., прекрасно нали?!
Но уви съм само човек!
Продължавах да се взирам във водата, толкова бях запленена, че не съм усетила кога мракът се е спуснал над вече притихналия град. Изморена съм, но сякаш нещо ме е вързало за това място и даже ме тегли към водата. Тръгнах към морето без да се замисля, вълните ме викаха и аз следвах гласа им. Гмурнах се, озавах се на най-прекрасното място, което бях виждала до сега. Водата беше толкова чиста и прозрачна, че дори не се усещаше, рибите плуваха около мен без да се плашат, а колко цветове имаше по тях. Коралите искряха все едно бяха направени от кристал, имаше толкова много живот на това място, че сигурно не би се побрал на сушата.
Плувах сред тази неземна красота и се радвах на всичко което видех, докосвах го с трепет и радост, както дете докосва любимата си играчка, очаквана отдавна. Втози момент аз бях най-щастливия човек на света, само едно ме притесняваше, че няма с кой да споделя това щастите.
Далеч в дълбините играеха сенки, те бяха сякаш изваяни, толкова грациозни и движещи се толкова леко. Уплаших се и се скрих зад една скала,к оято беше обвита в ярко зелени водорасли,които леко се носеха с водата.
Когато сенките доближиха чух гласове и смях, толкова нежни гласове, че сякаш песента на славеите.
Това бяха русалки, колко красиви бяха само,не можех да повярвам на очите си, каква прелест. Косите им бяха толкова дълги, че стигаха до средата на опашките, покриваха гърдите им плътно и в същото време се носеха във водата, бяха с различен цвят, имаше две, които бяха с черни като гарван коси, а другите със златиста и толкова ярко червена, че почти оранжева. Опашките им бяха синьо-зелени и блестяха на лунната светлина.
Изведнъж едната ме забеляза и ми махна с приканващ жест да отида при тях, плахо се показах иззад скалата и заплувах към русалките. Когато стигнах до тях едната ме хвана за ръка и заедно с другите ме поведоха из морските дълбини...
Видях най-прекрасните места, най-скритите тайни на морето и най-шарените риби във водата, играх с руслаките на морското дъно и съвсем бях забравила за сушата и всичко сиво.
Когато слънцето започна да се появява над земята, русалките тръгнаха към тъмното дъно, помахаха ми за сбогом и изчезнаха в мрака, останаха само сенките, които този път се отдалечаваха...
Събудих се, лежах на плажа и усетих, че дрехите ми са мокри, беше вече светло и хоризонтът синееше.
Станах и си спомних за преживяното, може би съм сънувала или наистина една детска мечта се бе сбъднала, но чувствах че това щастие е толкова истинско и не исках да повярвам, че е сън, не исках да убивам детето и запазих спомена за тази нощ на брега...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: foxfire_dsb
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-04-25
прочитания: 174
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2051
Произведения: 46561
Съобщения: 228014
Лексикони: 2111
Коментари: 69744
SMS-и: 803
Снимки: 4739
|
|
|
