Дихания

Дълбоко те вдишвам всеки път,
когато гласът ти се разпилява наоколо.
Без теб изстиват моите кръв и плът.
На тишината падам в плен безропотно.
Веднъж полепнал по алвеолите
ще се чувствам силна и смислена.
Без мене не дишай, моля те!
Без дъха ти съм невярно измислена.
Изпълня ли с тебе гърдите си,
припадам от болка и радост.
Тогава измислям мечтите си,
претъпкани с трепет и сладост.
Всичко наоколо е задъхано с теб.
И остро се впива в моята шия.
У нас и прахът мирише на теб.
Ти ли ми прати пак орисия?
Колко мога да изкарам така?
Сила не стига и всичко умира.
Дебне пощада моята дъхна душа.
Тебе те няма и въздухът спира.

25,04,2008
Лили Павлова

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mila_pa
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-25 г.
прочитания: 51
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166311
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405