УСЕЩАНЕ

На разсъмване избяга полудиво,

тихата си същност разпределяше,

пулсациите на хиляди звезди,

слепваше, проклинаше, заделяше.

Демоните сластно приласкаваше,

в танц победоносен до зори,

със очите си вярващо затворени,

девствено, в нощта ме покори.

Чакаше покоя... очертаваше,

влачеше наградата си тягостна

и по устните полепна срам...

в ритъма на болката ме обладаваше.

Не заспиваше... умората те стягаше,

във килиите на утро неродено,

стенейки главата си полагаше,

в стъпките се губеше смирено.

Вдишвам те, във лапите на сенките,

от детайла пазиш мислите... живееш,

време няма... във зениците жадуващи,

бавно и любовно ще старееш.

И на прага на живота полудиво,

себе си и мен ще приласкаеш,

слепотата в себе си отгледана,

опрощаващо с любов ще завещаеш...

26.04.2007 г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf