ЗАПОЗНАХМЕ СЕ В..."ЕФИРА"

* * *

По мой'те стихове ли?! - Думи във ефира?!

Или, след това?!... А може би, защото...

Сама в дома си се прибира?!...

И... сякаш аз за нея бях прозорец,

през който тя разглеждаше света,

създаден от наивен "чудотворец",

но... на нея и харесваше така...

Роса бях аз за свeжата и пъпка,

харесваше ми нейната душа,

нежността усетена във тръпката,

на "розата" с ухайните листа...

А в сърцето и остана зрънцето

на болката - сподавения вик,

щом с утрото - изгрява слънцето

"росата" изпаряваше се в миг...

Животът бе такъв, а жребият,

отреждаше - изгубени сърца,

поемах аз по свой'те задължения,

отдаден на семейство и... деца!

И... всеки своята пътека,

пое - закрачи до съдбата,

дано нощта ни да е лека,

и запазим обич във сърцата!...

Бяхме близки с теб, но....

толкова далечни!...

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf