НЕЗАВЪРШЕН СПОМЕН ОТ ДЕТСТВО

Беше измислица, толкова истинска

Беше реалност, която копнях,

Сякаш живях, в незавършена приказка

В листи, изписани с радост и смях..

Будех се в утрото, носех усмивките

Слънчо отлепяше мойте очи,

Правех въздушни балони с завивките,

После се мятах върху им, дори...

Мама във кухнята, готви закуската -

Малко яйца и бекон на омлет,

Две три филийки - препечено хрупкави

Сръчно намазани с масло и мед...

Днес се събуждам на обед, усмивките

Вече са рядкост... Навънка вали

Свил се на топка, измачкал завивките,

С вечно от сълзи подути очи,

Тръгвам към кухнята, не да закусвам,

Паля цигара, кафето кротко ври -

Вътре във мен... блъска пара и пушек,

Удря сърцето, кръвта ми кипи....

Сякаш измислил съм сам, даже спомена

Който от истински, стана фалшив,

А незавършени приказки, молеха

Да ги завърша, докато съм жив!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-26
прочитания: 165
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204684
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4700