РАЗПЯТИЕ

Вятърът разроши неразбрани мисли,
душата ми достигнаха сега...
Нарисуваха с перо Всемира,
аз отново съм сама...
Тъмнина обгръщаме със роба,
със своята роба от сатен...
Смъртта почука тук на прага,
влиза в твоя ден...
Бориш ли се за живота?
Искаш ли минута, две...?
Всичко е съдба в живота -
идва време някой да умре...
Една звезда да заблести високо,
да се огледаш в нея ти...
Свещица не, а пламъче -
в душата нека огън да гори...

Галина Москова
25.04.2008г.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rozalin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-26 г.
прочитания: 114
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7277
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169207
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404