Зла

Една сълза очаква да се спусне

по снежно бялото лице

и стискам зъби от досада,

че слаба съм като дете.

Мразя дните, когато съм зла,

в сърцето ми скърца пружина,

не искам, не мога така,

в очите ми зъзне лавина.

Напускам всеки чакан миг,

вълшебен спомен или вик,

боли, когато нямам сили вече

да съм добра и да ми се плаче.

Оглозгана, озъбена душа.

Защо не вярвам на света?

С този мой живот греховен,

едва ли друг ми е виновен.

Аз зная, че съм най-добра!

Защо ли никой не ми вярва?

Пак свеждам омърлушена глава.

Аз мога да съм силна! Трябва!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf