Стихия

"Проклето време - все вали.
И по стъклата сълзи светят."
Тодор Чонов

Вали безспирно. Толкова е тежко!
Как слънцето в очите си да върна?
Пред мене е грамадата от грешки -
пореден камък ще я преобърне.

Ще ни затрупат сипеи огромни.
Реки от кал следите ще отмият.
И само някъде в крайпътен спомен
ще прочетат, че жертвите сме ние.

Внезапен светъл лъч, от Бог изпратен,
изми небето, облака разсече.
Грамадата пред мете се разклати.
Но... аз запращам камъка далече.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Wendy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-27
прочитания: 139
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7360
   Автори: 1980
   Произведения: 43677
   Съобщения: 184929
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61806
   SMS-и: 776
   Снимки: 4572