ЗА...

За болките смълчани под небето,

за погледа проникнал във дъжда,

за бедните ми помисли превзети

от мрак, покълващ в светлина...

За мириса на земните стенания,

за вятъра превзел деня,

за милостивите създания,

за отчаянието и бедната душа...

За грешките изплитащи окови,

за ужасите на греха,

за воплите на хиляди икони,

за Кръста там побит в пръстта...

За добротата гонена навеки,

за вярата прогледнала в духа,

за вечно съществуване, което,

изпраща в Рая падаща сълза.

За полети прекъснати без време,

за всеки зов затиснат от товар,

за тежкото проклето бреме,

за всяка малка, дива твар...

За името изречено стаено,

за живата и мъртвата вода,

за цялото на части разделено,

заради себе си... не лягай във прахта...

27.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf