|
27 април, за Пеньо Пенев...
Поезията, тази красива непозната, облечена в тайна-винаги има сбъднати сънища: най-вече с предопределените да носят неопределима чувствителност. Пеньо Пенев (1930-1959) е един от тях. Разстоянието до неговата поезия- изтеклия половин век, е наранения нерв в поетичното пространство на България. Предсмъртната поема “Дни на проверка” (първоначално “Сто възела”) е мощното поетично платно, липсващо преди, което го изравни със силата на Яворовия стих. Творба, родена от дълбочината на удивителна душевност. Ако е правилна тезата, че истинската поезия се преражда, предава, като смисъл, в което вярвам дълбоко-то “Дни на проверка” го очерта, като поет, носител на страданието и недовършения устрем на най-големите поетични имена. С ярка поезия, силна сатира, а и епистоларна литература. По време на едно жестоко време, дишащо през срива на идеали и личности. Жестоко време-над което той успя да се извиси, да бъде единствен и да въздигне на ръце един чист хоризонт. Винаги съм считал, че поемата е изрично без сюжет и не е конструирана само в три части: има една четвърта, недовършена - написана с тънката невидимост, която само той носи и може да каже: “връхлитат тежки облаци, бучат и плачати слепоочията се замерват със светкавици:клокочи буря, адска буря в дън душата ври,от нервите ми опнати тя звънки струни прави сии моя мозък осветкавичен гори...”Какво има зад този чист, висок и божествено поетичен хоризонт успяха да видят само двама: Пеньо Пенев и Петя Дубарова - най-големите поетични личности за последните 50 години; еднозначно достигнати от стрелата на обществото. Която ги улучи не в сърцето на поезията им - а в дълбочината му, като разлюляване на камбана: без глас, без стон. Не е достатъчно да бъдеш талантлив, не е достатъчно да си много талантлив... Трябва да го напишеш - там: високо в едно Небе, родено от теб. Заради поезията, която е твоя живот. През невероятната самотност на истинския творец. Тъжна е поредицата - в която най-забележителните български поети са си тръгвали отхвърлени...от хладни хотелски стаи. В нощта срещу 27 април, понеделник, когато само Поезия и небесни ангели - са спрели на хотелските стъпала, в стая №18... невероятният, отреченият Пеньо Пенев, комуто са отказали, многократно - публикуване на тази великолепна творба, което е и неговата жизнена надежда, поглежда в този истински хоризонт. Той накъсва на парченца този истински шедьовър, който после е сглобяван... (след като е бил спрян, зачертаван със зелен молив, шокиращо силен за мнозина).Мисля, че е елементарно Пеньо Пенев да бъде определян, като “поетът с ватенката”. Той е поет на Човека! Предсмъртната му поема, която носи дълбоко, очакващо, през кратките почти 29 години, му даде място в българската поезия, което никой не е приближил, за 50 години, а поезията му се сбъдва - с една уникалност. А той се е готвел за такъв поетичен полет:“С протегнати ръце,с отворени очи ще си умра.И след смъртта ми, към зорилата зора,ще гледат моите очи,ще гледат дотогава -и моята душа ще бъде будна,дорде, поела по посока права,премине най-подир Съдбата многолюднаи всички трудности през прохода”.Почти век, България няма дори предложен за Нобелова награда за литература, след като на 30.01.1912год., един удивен чужденец, проф. Ал. Йенсен предлага Пенчо Славейков - който е емигрант в Италия.Ще се раждат още поети, ще пишат и шумят, ще се ровят в душите си... Но колко пъти или кога Съзвездията ще имат сълзи - като свои деца!Пеньо Пенев, както и Петя Дубарова (която, сякаш, като очертание, той е виждал в пространството на последните многоточия), оставят и един неразгадан, поетичен предсмъртен код - в последните им думи. Те си приличат: с божествената далечина, в която гледат... Нещо повече-казват едно и също-последно и тайно. Някъде зад тяхната велика многопластовост, в безкрая. Музика за ценители на възвишеността, особено за следващия, за който той остави трите финални многоточия или който ще бъде част в думите на Пеньо Пенев:“Ще има пак звезди... и кучета... ще има,виещи към тях... като преди.Яснее този мирен ден отвъд. На път!Човекът е човек тогава, когато е на път!”Дълбок поклон!(В тази нощ, на Възкресение, навярно и звездите се приближават....)
2008-04-27 Павлин Пушкаров----------------------------авторските права запазени
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: zalez
раздел: Проза -> Критически статии
публикувана на: 2008-04-27
прочитания: 164
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43682
Съобщения: 185484
Лексикони: 1894
Коментари: 61818
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
