Все по-зелено

Пролетта ни заплашва, че ще
вкара зелен огън под ризите ни,
а цветята вече са прочели мислите
на пчелите.
Нетърпеливо им предлагат своята
девственост.
Изгубените реки се намериха и
пускат прозрачните си ръце
на дълго приключение.
Ще спра за малко, да
послушам щастливия акордеон,
който засилва скоростта на смисъла.
Искам да обърна внимание на
малката звезда, изпусната навярно
от клюна на току-що
завърнал се щъркел.
Искам да спра и да изпратя
шапката си на кино.
Все по-зелено е сърцебиенето
на очите ми.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lariohha
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-27 г.
прочитания: 97
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166348
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405