Сляпа съм, но само на светло. С нощта сме две съседски деца. Денем се чувствам неприветливо, а нощем съм най-желаната жена. В светлото утро всички ме оглеждат, сякаш съм старинен експонат. А вечерта своите бодли отлепям, без тях те не ще ме разберат. Слънцето щом се покаже на небето, забравям за всички мечти. А щом накрая на деня залезе, лягам в леглото и броя звезди. Сляпа съм, но само на светло, а вечер възкръсвам от прахта. Точно тогава си мисля и за тебе и заспивам прегърнала нощта.
