Асоциации

Камък. У дома стана студено и сиво.

Камината запуши с всички сили.

Дърво. Замълчах и тръгнах да се крия.

Никой нищо не усети, по-добре.

Облак. Обърна се към мен за нещо.

Не беше това, което аз очаквах... нищо...

Мрак. Продължавах да мисля за теб.

Искам те. - Сърцето ми изскърца...

Вятър. Очите ми не виждат вече.

Чувството ги направлява.

Следи. По-добре някой да изчисти пътя.

А не мога по отъпкани пътеки...

Цвете. Обичам повече от всичко теб.

Само теб. - Сърцето си въздъхна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf