Закъсняло

От безсмислена умора и безсъние,

от горчиви дни, раздели недостойни.

След молбите за спасение от дъното

И след жаждата за ласки многобройни...

Обещанията, клетвите двусмислени

И сърдечните терзания във здрача,

И лъжите, и спестяваните истини,

Невъздържането мое да заплача...

Всичко минало и с времето забравено,

От години избледняващите спомени...

Всички грешки, изневерите прощавани

И кошмарите със нощите прогонени!

Ти се връщаш и пред прага на вратата ми

Ми прошепваш, че съдбата те довела...

Галиш зрението, слуха и сетивата ми,

Убеден, че своя път не съм поела.

За сълзи е късно! Тръгвай си! Разбираш ме

И недей да будиш ярост във кръвта ми!

И преди утеха в мене не намираше,

И сега недей кради от любовта ми!

Днес дете приспиват дланите измамени...

Тези длани, дето ти до вчера галеше...

Закъсняло време носиш, но прощавам ти,

Че и ти до вчера всичко ми прощаваше!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf