За вълча нежност

Най-пъргавият вятър днес задуха
и вълчи вой внезапно долетя...
В очите ми бездънни - с обич глуха
замахаха възкръснали листа.

Дълбокото из очите му погледнах
удавих се в тъга и самота.
Пробягване в съня ми непоследно
- Обичам го - душата изкрещя!

Той тичаше, прегръщаше небето
следите му прегръщах тихо аз -
- издигах го свещенно до небето -
нехищен в този хищнически час.

Далечен ли е, близък или скрит?
Живее в битка ,с болка се сношава -
бих дала всеки свой прекрасен миг
за нежността в очите му - корава!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf