|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Разклатих стълбата, дървото залюлях...
Разклатих стълбата, дървото залюлях,
за сетен път политнах от високо..
Забравила ли бях или не исках...
душата си отново нараних жестоко..
Навярно от любов, с боичките съм прекалила..
рисувала съм с плам и вяра, и доверие,
и образът любим порядъчно поукрасила..
затуй сега съм долу сред болка и неверие..
Разтворих си душата и нежността за него,
но ето, че се спънах във мъжкото му его..
За мене той през планини минава,
но винаги и само, когато преценява..
Летях с възторг и мислех, че ме следва,
денят ми бе изпълнен с красота!
но не с крила е бил... вървял след менe той едва
и винаги след свойто его потъвал е в нощта...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bosonoga
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-28 г.
прочитания: 82
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42747
Съобщения: 179703
Лексикони: 1842
Коментари: 59649
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
|
|
|
|
|
|
