Валят в душата ми спомени, като кристали дъждовни в жадна земя... преминават неспирно думи запомнени, жестове, погледи - цветна дъга...
Парят душата ми, като стрели беззащитна,бездомна и боса... От сърцето си ти я изхвърли нали и сега бременна болката носи..
Любовта ни, зачената с толкова радост, няма да има бъдеще залезно... тя ще е рожба сиротна за жалост... свидна за мен до последно!
Ти с тази красива любов ме беляза завинаги! Нарисува в душата ми есенно злато... Тя ще ме топли в нощи студени със спомени благи за нашето дълго залезно лято!