Писмо
Винаги ми е трудно да давам име, или както се казва- да кръщавам. За това- просто писмо. До едни "по-различни" хора. Аз ги наричам- "специални". Естествено,че това не е поезия, а едно споделяне. Не! Коригирам думата споделяне. От много използване, май и се е променило значението и всеки я разбира по-своему. Та, това е нещо, което ми се върти "из главата" и за да го спра да се върти безцелно, ще го напиша. И тогава ( както знаеш, обикновено става) нещо друго ще започне да ми се върти и се оказва че, няма голяма полза за самата глава, но..вече започнах.
Гледам, че имам доста гласове за профила ми и нещицата, които съм написал. Една част са от хора, които искат да им върна жеста. Друга - нещо ,написано от мен им е харесало. И една малка част - които ме разбират. А, аз така и не разбрах за какво са тези точки.. Както и да е. Благодаря на всички, които са гласували, още-повече на тези, които са ме прочели. Извинявам се на всички гласували за мен и неполучили обратно глас от мен. Ето, пак стигнах до - споделям. В случая - споделяне на гласове. Днес ме наболява ръката и вместо да правя това, което трябва, аз "вися" на компютъра и пиша. Всъщност май седнах да пиша, защото исках да кажа благодаря и се чудя как да го формулирам.. Понякога съм импулсивен. Нали знаеш? Хрумва ти нещо и ти го правиш. често после се "хващаш за главата" и ти идва да намериш"тоя манипулативен импулс" и да го биеш ..много. Е, преди малко бях на половин такъв импулс от изтриването на всичките ми написани неща и.. не само това. Eдна половина не ми достигна да го направя. И се замислих - колко е лесно да ликвидираш нещо. Виж, да създадеш - за теб не знам, но на мен не ми е лесно. И не говоря за стих. Май му се казва - деструктивизъм. Въпреки, че не обичам чуждици. И може да съм импулсивен, но предпочитам да ми е трудно. По-интересно е. Пък и не обичам да бъда побеждаван. Особено от някакъв гаден импулс. Всъщност съм комуникирал с много малко хора от сайта. И тези малко, може би са забелязали, че често слагам ей- това - :) И взех,че се замислих, защо го правя.. Май, защото не обичам да натоварвам хората и си мисля, че това знакче внася допълнително позитивизъм и настроение в комуникацията. Дано не бъркам ! Проблема е, че си изпълнявам обещанията. Обещах на един човек, че няма да изчезна.. И ме е страх да не загубя. От импулса. И не знам кое ме притеснява повече, ако загубя - това, че ще го нараня, ако не си спазя обещанието, или това,че ще излъжа и него и себе си. А, всъщност е и двете..
Ей! Като стана дума за лъжене- много мразя да лъжа! А, аз не използвам думата - мразя. Но, това го мразя наистина... Не, че не ми се е случвало да послъгвам за това и онова. Даже го правя прилично. Но, ..знаеш за коя лъжа говоря. И все се опитвам да постъпя правилно. И често не ми се получава. И сега не знам кое е правилно и кое - не. Абе, объркана работа. Като мислите. Винаги съм имал около себе си животни. Първо (както се започва) - папагалче. После - едно куче, второ куче, котка и сега- нищо. Второто ми куче - немска овчарка. Ревнуваше ме от жени. А, бях сравнително малък, въпреки,че вече в пуберитета. Беше Тя. Научи ме на дисциплина. Просто, трябваше аз да я разхождам, за това.. И като я изпусна - ела да видиш гонене, стрес и накрая - любов. Като се намерим де. Котето - моята слабост. Сиямка. Тя. И хич да не ми разправят колко били лоши сиямките, злобни ! Единствено притесняваше като иска да седне в теб и никъде другаде ! Защото седеше с часове.. Тя ме научи (до някъде) на търпение. Ревнуваше и тя. Но, повече майка ми, отколкото мен. Животните май наистина те правят по-добър. Поне мен. И в тази връзка - има и хора, които те правят по-добър. Убеден съм ! И.. ми е мъчно за тях, че не винаги са оценявани,а най-често - използвани ,заради добротата си и вродената им нужда да помагат. И точно на тях искам да кажа, че има и такива, които ги оценяват и ..да не се отчайват, натъжават и губят кураж! И просто да им благодаря, че са такива и не се променят! Въпреки всичко..
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Георги
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-04-28
прочитания: 189
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|