Казвам: "Обичам те"....на тишината.

И днес, както винаги, по тъмно си идвам към къщи.
И днес, както винаги, те заварвам самотен, седнал на прага на къщата.
Знаеш кой е.
Знаеш кой идва всяка вечер точно в девет години наред.
Дори не се обръщаш.
Не ме прегръщаш.

Отдавна вече не се чувстваме неловко да мълчим, когато сме един до друг.
Отдавна вече не се правиш на шут, за да ме разсмееш.

Тишината е единственото общо помежду ни.

Не ми е студено, когато кожата ми докосва ледния мрамор,
но настръхвам, когато усещам студа на ръцете ти.

На въпроса: "Искаш ли бира?" ми отвръщаш с усмивка,
че всеки би намразил дори и най-хубавата бира, ако я пие всеки ден...
... вече осем години.

Не виждам нищо в усмивката ти.
Не виждам в очите ти спомени.

Ти гледаш в земята, аз гледам звездите.
Казваш: "Обичам те"... Казвам: "Обичам те"...
... на тишината.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: TheSkyIsCryingForHer
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-28
прочитания: 103
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759