Много исках да ти кажа нещо, но думи подходящи не намирах...Силно болеше в гърдите горещи и някак самичка се спирах.
Ровех дълбоко в душата си нежна – рани прозираха отдалече,сива постеля – груба, небрежнабеше покрила ги вече...
Всичкия цвят сякаш с тебе си тръгна, в черно-бяло въртях се без плът...и тъпа усмивка се опитах да изтръгна вместо думи... за пореден път.