ВИДЕНИЯ

Съзирам те... в облеченото цяло,

на залеза в последната сълза,

във повика на сляпото начало,

във танца, изтанцуван без жена.

И трънно е полето на мечтите,

изяло е достатъчно слова,

полагало на Кръста е вините,

завивало ни е със вик и тишина.

И вятъра подмятал е стихийно,

душите ни разпръснати в нощта,

нахапани от нещо идеалично,

възкръсваме... на восъка в свещта.

Във светлината... вярваме копнежно,

но, обитаваме... живеем във нощта,

във приливите сме измили безконечно,

самотните си... тленни сетива.

Съзирам те... в облеченото цяло,

във полета на падаща звезда,

в дъха на извървяното начало,

защото... аз и ти сме светлина.

29.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf