помня очите ти

Помня очите ти.

И погледа в моите орбити спрял.

Помня лъчите,

пръснали своя кристал около масата,

която помежду ни стоеше.

Помня погледа.

Помниш ли ти?

Беше декември и студ бе сковал.

Помня погледа, впил се в моите очи.

И ръката си помня,

посегнах с разперена длан

и за твойта зачаках,

после за миг откраднат

стоплих я в твоята длан.

И очите ни бяха се слели,

и ръцете ни, и всичко изчезна във миг.

Нямаше нужда от думи,

нямаше нужда от други,

бяхме сами.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf