Полет над едни ръце.

По

Полет над едни ръце.

Момче, какво ми причини.

Омая моето сърце накара го със сладка мъка

сега при тебе да лети.

Не иска вече да се върне в мен обратно.

Няма ли милост, няма ли изход!

А сърцето лесно приема новите стени на затвора.

Твоите длани са топли.

Приютяват го, топлят го.

Имаш го, значи имаш мен.

Докато продължаваш да го притискаш леко с длани,

ще имаш мен.

Но притиснеш ли го по-силно,

ще литне и няма вече да го зърнеш.

Не мина ден от твоята омая и ето,

видях и твоето сърце.

То пърхаше наоколо,

като изплашена птичка.

Леко смутено, леко наранено от чужди ръце,

леко тъжно от студа навън.

Готово почти да се сгуши отново на топличко

в моите длани, но само почти...

Когато стане готово да кацне и на моята длан,

ще бъдеш мой.

Тогава ще се топлим взаймно... ;)

На Иво!

29.04.2008 г.

04.31 h.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf