|
Света София част 4
Милена бързо стигна до малката, позната кълдъръмена улица. Спря се пред една от вратите и плахо натисна звънеца. Чу се сподавен кучешки лай от другия край на двора. Скоро от къщата излезе Павел, разрошен и със стари, износени дънки. Когато я видя, се усмихна и забърза към портата.
- Милена !? – каза той, сякаш се страхуваше да не сънува
- Да, Павеле, аз съм!
- Но ти... Какво правиш тук ? Нали... баща ти...
- Не искам да говоря за него. Майка ти как е ? – попита тя с усмивка, докато му подаваше куфара си.
- Все така... Спи още.
- Ооо, ами да изчакам, докато стане?
- Не, не! Влез, тя ще ти се зарадва. Обича да си говорите, знаеш.
Влязоха в малката стаичка. Невена Пенева лежеше в леглото си и с видима изненада посрещна гостенката.
- А! Миленче! Добре си ни дошла, миличка!
- Добре заварила, лельо Невенке! Как си ?
- Еее, остарявам вече... Но не съм толкова болна, колкото все ме изкарват. Жива съм още.
Момичето се приближи и й помогна да се облегне на възглавницата си.
- Ами аз... с какво да те нагостя, Миленче ? Закусвала ли си ?
- Не се притеснявай. Добре съм. Не съм гладна.
- Да, да! Ти все така казваш! Виж се – само кожа и кокали си останала. Уж от семейство на големци, пък виж се каква си слабичка!
Милена горчиво се усмихна, спомняйки си за ВЕЛИКИЯ си баща, на когото изобщо не му пукаше дали си е изяла вечерята и дали е закусвала. На него може би не му пукаше и дали е жива, стига това да не развали по някакъв начин реномето му.
- Добре съм, лельо Невенче, не се притеснявай. – тя излезе за малко, да види Павел, който беше изчезнал някъде по двора.
- Какво стана? – попита я той, когато останаха сами в неговата стая няколко минути по-късно.
- Нищо. Беше ме затворил, но успях да се измъкна…
- Ах, този… Направи ли ти нещо ?
- Не. Не би посмял. Медиите ще гръмнат, ако ми посегне.
- Само да те беше докоснал! Аз…
- Ти какво, Павеле ? Той владее цяла София, има приятели навсякъде – полицията, съда, дори болниците. Нищо не можеш да му направиш. Най-много сам да пострадаш.
- Ами ти? Той прави с теб, каквото си поиска…
- Той ми е баща. Има това право.
- Никой няма право да се държи така. Той е чудовище! Жестоко чудовище!
- И въпреки това ми е баща… Скоро ще ме намери. Трябва да се скрием някъде.
- Някой видя ли те, като идваше?
- Не. Беше прекалено рано.
- Дори и да са те видели, никой няма да те издаде, сигурен съм.
- И все пак не бива да оставам тук. Ще ви навлека проблеми, а майка ти е зле…
- Да, влошава се. Докторите вече са я отписали – момчето въздъхна
- Не се отчайвай. Тя ще се оправи.
- Не, няма да се оправи, знам го. Виждам го.
- Не говори така! Трябва да вярваш. Тя е силна жена. Ще се пребори с болестта…
- Но сърцето й вече няма сили да се бори…
- Вярвай в нея! Бъди силен и заради нея. Подкрепяй я. Може да я убие не болестта, а отчаянието. То е по-страшно от всички болести. – Милена го прегърна, а той тихо захлипа в прегръдките й. Какво ли не би дал, да върне времето – нямаше никога да опита хероина, никога нямаше да я остави сама, никога нямаше да я кара да плаче … Уви, вече беше прекалено късно. Животът се изплъзваше от ръцете й с всяка глътка въздух, с всяко движение, с всяка дума …
Николай Господинов се върна в офиса си късно следобед. Беше ужасно ядосан. Надето го погледна с изненада и понечи да му подаде папка с документи, но той я изблъска от пътя си и яростно започна да набира някакъв номер.
- Лазаре, ти ли си? Ники е. Пак е изчезнала!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Asalia
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-04-29
прочитания: 67
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45332
Съобщения: 239705
Лексикони: 2031
Коментари: 67364
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
