|
Eliza's Rebellion (They аre)
Просто..
Хората могат да бъдат толкова жестоки... Имам чувството, че живея в свят, в който ако някой види, че стоиш на ръба на скала, по-скоро ще те блъсне, от колкото да те дръпне назад. И тази жестокост не е оправдана, тя не е плод на обстоятелствата, на подредбата в света... тя сякаш е простичко отражение на гадния садизъм, който всеки от нас носи в себе си... повече или по малко.
Убеждавам се за пореден път, че да си различен не е лесно... "законите на джунглата" важат с пълна сила в нашия свят - различните биват "изядени", когато са изчерпани всички възможности за тяхното причисление към масата. А какво печелиш, ако ти единствен от всички тези роботи имаш сърце? - Печелиш на първо място самота... Сам си. Тълпи от хора се изливат около теб, но ти си напълно, абсолютно сам...
Печелиш и омраза. Печелиш врагове, завистници. Печелиш пречки навсякъде по своя път. Защо? Ами просто защото ти не се смееш с тях на премазаното от гумите на кола птиченце или на възрастния човек, който пада и си чупи крака. Ти си си виновен! Ти просто имаш сърце!... И това сърце те кара да чувстваш, да виждаш нещата различно... и да изпитваш болка. Виж колко по-лесно им е на тях - като машини са. Те не чувстват болка, но не изпитват и щастие, те не виждат грозното, но нямат и очи за красивото.
Преди да бъдеш смачкан, имаш право на последно желание. Защо не отидеш при тях, защо не станеш като тях... както навремето българите са се потурчвали, за да запазят живота си... Ти се питаш за какво въобще ти е сърце?! Защо не отидеш при момчето зад ъгъла. Дай му сърцето си. Продай му го... Обещавам ти, че няма да изпиташ нищо. Няма да боли. Няма да те е срам. Та ти вече нямаш сърце, по Дяволите! От какво се страхуваш. Ти не само си като тях... ти вече си една от тях!
Никога няма да вземат сърцето ми! Никога! Никога няма да ме накарат да мълча... Докато един ден, един такъв Човек - със сърце, не отиде и не пребие момчето зад ъгъла! Да го пребие заради всички хора, които продадоха сърцата си, заради всички пресъхнали сълзи, заради всички тези "роботи", усмихващи се, но не чувстващи нищо... заради малкото останали глупаци със сърца..
Заради хората, които четат мислите ми, но не разбират нищо, заради хората, които чуват: "Обичам те!", но не знаят какво значи това, заради тези, които искаха да променят света, но вместо това промениха себе си, заради болката, която се превръщаше в безброй фалшиви усмивки, заради човекът, който се вдигна от тълпата и извика... но беше съборен. И стъпкан. И викът му секна завинаги.
... Заради болката на децата, които гледайки от малко обществото ни и страдайки от "законите на джунглата" , не им остана друго, освен да убият мечтите си и да осъзнаят, че днес хората не променят света... светът променя хората!
Цялата ми обич, уважение и поклон пред малкото, които с цената на много запазиха живи сърцата си!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: TheSkyIsCryingForHer
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-04-29
прочитания: 68
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204666
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4702
|
|
|
