|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сред шума на вълните
Тихо е... и само шума на вълните,
отмерва интервала в мечтите ни,
една неразбита, а друга скалите целунала.
Тихо е, и само браздите в челото ни,
чертаят на бунта пътеките,
изгубени между усмивките, оплетени.
Топло е, на сълзите в постелята,
на ръцете със тръпка обгърнали
нашето щастие плаващо...
там между закуската, и вечерята.
После се спъваме в междучасието.
Бият камбаните, без ехо останали,
закичени със злато, и нарциси,
нека влезем в храма боси и прави,
не под масата, и уплашени.
Страх ме е, като вълна пред скалите
застанала, прозрачна... изплъзваща се,
но виждаща края си...
Там на брега ще намеря утехата,
за да се върна обратно в безкрая.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-04-29
прочитания: 98
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204684
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
|
|
|
|
|
|
