Да можех да върна...!
Сякаш природата е композитор, а вятъра свири на роял, а велик художник от себе си в тази картина всичко е дал и искат с красотата да изгонят злото чрез вълшебен ритуал? ****************************************************** Колко радост носи на душата водата, която тече от чешмата и пак с листата на асмата вятъра ще говори, а петела отново за нещо е готов да спори. Пролет е - фиданките пак хубавеят, а в клоните им птички пеяти вълшебни звуци се леят. Да можех само назад годините да върна
едно усмихнато хлапе за малко, за да зърна.
С онези розовите бузки, с шарените блузки, с обелените коленца, ех, а в очите ми грееха хиляди слънца. Но дори и сега ми става топло на душата и дано да чуя как вятъра говори с листата на асмата да отпия студена вода от чешмата и да прелива от радост душата. Из цикъл "Манастирски багри и звуци"!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: krasimira1
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 29.04.2008 г.
прочитания: 52
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|