този вледенен къс
и хвърли го в морето...
да потъне на дъното...
Да забравя самотника,
тъй отдавна мълчал
и загубил посоката,
но след мене крещял
и проклинал душата ми,
че с любов го дари!
И отскубнал сърцето ми,
дето буйно тупти...
Да забравя и болката
от горящата плът,
от сълзите изронени,
от трънливия път...
За да тръгна към изгрева
на горяща зора
и в живота осмислен
аз към теб да вървя.