|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сама
Бях с приятелка в кафето, а ти се появи като гръм. Не ме забеляза, нито разбра, че бях там. Но аз те видях, аз те забелязах и усетих отново онова....чувството на любовта! Изтръпнах така силно, че всичко ме заболя. Разбрах, какво е да те ударят в сърцето с юмрук. И се разплаках, като малко дете! А ти и това не видя! Исках да си тръгна, но не можах, нямах сили да стана.
Ти беше с нея, щастливи май бяхте! Красив бе както преди. И косата ти черна блестеше, но май бе от сълзите ми. Ти я галеше, тя се усмихваше непринудено! Спомних си за нас, забравих за другите около мен! Видях приказният наш свят, но и болката, която ти причиних! И знай сега съжалявам, но късно е, нали!? Ти си с нея и влюбен си явно. Аз съм виновна и не го отричам, бъди щастлив поне с нея!
Аз пак сама ще остана!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: pettitka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-29
прочитания: 82
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7760
Автори: 2109
Произведения: 49159
Съобщения: 227836
Лексикони: 2312
Коментари: 73971
SMS-и: 810
Снимки: 4985
|
|
|
|
|
|
|
|
|
