Гоненица

Деня си тръгва, мъничко обиден.
Слънцето се скрива срамежливо.
Пътя е бетонно-керемиден.
Люлеят се антените игриво.

А някъде по парещите сгради,
неспирно с тебе двамата се гоним.
Под нас заспиват празните площади.
Морето за спокойна нощ се моли.

Седиме по самотните комини
и пътя ни луната осветява.
Промъквам се в небесните градини,
крада звезди...и ти ги подарявам.

Прескачаме и покривите боси,
и бягаме с препускащия вятър.
Градът върху ръцете си ни носи
и тъй ни се усмихва във краката!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-30 г.
прочитания: 110
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42747
   Съобщения: 179703
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484