светът е сън

споделено...

странен шепот,
трагичен страх и самотност -
сълзи бисерни докосващи
безкрая !

склеротични сякаш в море
от надежди, като гореща сянка
в среднощната тъма -
виждам хора в стъкленици
запушени…
и без сърца.

мнимо сякаш в стаята витаят
безброй подробности в плен,
сред море от гаснещи звезди
препускам
като забравен експонат.

вибрирам мълчаливо
сред искрящите надежди ;
светът е сън -
от днес непознат !

П.П
старчески дом и... той
с погледа ме урочаса -
познавахме се само
от 24 часа !

29.04.2008
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: edimax
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-30
прочитания: 191
точки: 66 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7360
   Автори: 1980
   Произведения: 43677
   Съобщения: 184929
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61806
   SMS-и: 776
   Снимки: 4572