Дезориентация

Във вторника, когато беше сряда,
в годината, която бе със пет сезона,
и март започваше през януари,
се срещнах с нея - есенната пролет.
Тя беше мълчалива с много думи,
и носеше пола под панталона,
разгулно-скромна, по глупашки умна,
ме лъжеше правдиво с честен поглед.
Фамилиарно-официална рядко,
тя често беше с безразличен интерес
и наобратно, със безсилна слабост,
завършваше началото от утре в днес.
Тя тайните си кри със откровенност,
разбираше ме с пълно неразбиране,
все приближаваше отдалечено
и затова, се срещнато разминахме.
Сега ще гледам със затворени очи,
как и цъфтят увехнало дърветата,
как младата и старост бодро спи,
като прочетен вестник интересна.
И някой ден, когато пак е тъмно,
и слънцето залезе пак на изток,
ще я забравя в правилно объркване
припомняйки си за далечната ни близост.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-04-30 г.
прочитания: 56
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166348
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405