Потропват малките крачета. Един към друг протягаме ръце. Първи стъпчици. Нетърпеливи... И тупка учестено малкото ти сърчице, едва поемаш дъх след викове щастливи!
Мой палав, мъничък герой, победоносно стъпваш, за да стигнеш с огнена прегръдка в мен. Тръгваш... Славен да е пътя твой, от сбъднати мечти и вяра окрилен!
Стъпвай смело все напред и все нагоре, превземай върхове, сърца... Бъди Човек, на всяко зло с добро отвръщай! Върви... Напълних джобчетата ти с късмет... Бъди честит! Назад, само за моята прегръдка се обръщай!
