СТИХ МОЙ

Събудих се с топла сълза.

Оставена от теб стих мой.

Ти наруши сънят ми красиво,

погали душата ми

чудя се как не си свирил отбой?

Погледнах в тавана.

Духът ме накара да стана,

да отвия моментално юргана!

В очи да се погледнем

с теб, единствено двама...

През всичките тези години

за какво ли не писах!?

За римата.

За нея – жената усмихната.

За любовта човешката,

през лятото до зимата...

А за теб – нито ред?

Винаги следвал моята душа,

безрезервно - ръка за ръка...

Прости ми ти, най-ценни,

най – искрени - приятелю мой.

Винаги подкрепящ мен

независимо пролет ли е или зной...

Таз песен отдавам на теб стих мой!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf