ОТБЛИЗО

Отблизо... в снимката стаена,

на непознат с измислено лице,

от погледа небрежно съм отнела,

измислените му... нищожни светове.

И беше цветно в сънищата дневни,

и светлината заличаваше следи,

преди да сме потъпкани от чувства,

безкрайните ми тайни... не откри.

Отблизо... някъде в безкрая,

от порив... недописан миг,

завлече ме в началото на Рая,

и там остави ме... уби ме с недовършен вик.

Живота ми открадна... евтина продажба,

на тяло, страст и сетива,

изпаднахме във крайна жажда,

но... изворът ни е пресъхнала мечта.

Отблизо... на живота гледах смело,

не ме насилвай... откровена бях

и отвратена съм, склоних глава на него...

препънах се на безконечния ти праг.

Капан заложих... наранявах те без болка,

почакай... всъщност бяха два,

във лоното на нашата четворка,

унищожихме се... чрез любовта.

Отблизо... ме претърсвай без посоки,

оглеждай се на капката в греха,

победоносно се надсмивай и житейски,

във Купидон кълни се... не, не е игра.

1.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf