|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Усмивка в пролетно небе
Момини сълзи.
Обещавам, че няма да плача.
Толкова нежност
как се преглъща, кажи?
Да бъда хладна?!
Ех, нелека задача.
Аз не искам, вярвай ми,
да те заболи.
Нося раните
от всяка твоя дума груба,
като онези,
на нашия Бог, следи
от пироните на кръста,
но не мога да те изгубя
и прощававам,
нищо че душата ми пак ще кърви.
И ти прости
дългите протуберанси
на още незамръзналото ми,
първично сърце.
Изгарям, а искам да стопля.
Уча се...
Дай ми шанса
да остана твоето чисто,
много синьо небе.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-05-01 г.
прочитания: 101
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42450
Съобщения: 166348
Лексикони: 1825
Коментари: 59089
SMS-и: 762
Снимки: 4405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
