Очакването да се сбъдна

Изкъпах тишината.
Беше уморена,
коси разплела,
като скитница.
Поседнала в моята стая
говорим с нея,
тя ме слуша
и кима беловласо с мисли.
А аз разказвам и за изгрева.
Когато яздех... Изпотени
коне,
с червени гриви.
И за теб,
за твоите длани
по-нежни от сатен,
докоснали до моето тяло.
Тишината стана розова.
Препълнена,
с очакването да
се сбъдна.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tndr
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-01
прочитания: 145
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45333
   Съобщения: 239696
   Лексикони: 2030
   Коментари: 67362
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653