|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ауу!
Вие ми се!
Много ми се вие...
И то срещу луната!
Но стискам зъби с всички сили
и си въртя опашката...
Ох, забранете тези новолуния!
(и нощните копнежи!)
Едва си сдържам думите
и воя си прилежно
затъкнала съм в гърлото,
и даже не скимтя...
Защо го има тъмното,
когато ще мълча?
Ах, колко много ми се вие...
Направо в тихото!
В небето дупка да пробия
и да се срине страховито то
в накъсаната с нотата ми тишина,
и в моя миг,
по струната на мрака да звуча,
на изначалния език...
Вие ми се! Страшно ми се вие,
но си мълча до дупка...
За вой, ако глава надигна,
ще креснат:
"Млъквай, кучко!"
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2008-05-01 г.
прочитания: 73
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7277
Автори: 1945
Произведения: 42496
Съобщения: 169207
Лексикони: 1828
Коментари: 59195
SMS-и: 762
Снимки: 4404
|
|
|
|
|
|
|
|
|
