Целувката на босите пастири

Когато ги повика на разсъмване
Земята със сънливото си ехо,
те тръгват неумити срещу слънцето.
Комините на гърбавите къщи
по пътя кашлят в тежките им стъпки.

Орачите, завързали торбички
със сирене и топъл хляб - на рамо.
До пот от кръв опъват вратовете си.
Воловете с очите на тъгуващи
ги следват неохотно по петите...

Жътварките, с надпяване по устните,
се хвърлят срещу сутрешния вятър.
В забрадки против мълнии са косите им.
След жътва ще ги пуснат.
Леки.
Дълги.
Жадувани под кладенци да чакат -
чия ще е водата за напиване...

С усмивки в развалените си зъби
тютюнът нижат тъмните берачи.
Под ноктите им никне никотинът.
И щом поспрат челата да обършат,
мазолите в душите си проклинат...

А в ъгъла, където се прегръщат
Небето и синчеца - зрял за паша,
пастирите целуват с боси пръсти
Пръстта и после в ниска, стара църква
се молят на иконата на Господ -
дано да ги отложи за земята.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf