Пак ще тръпнат ръцете ми огнено,

пак в очите ще греят звезди,

щом на прага потропаш следзалезно,

изпълнен с лунатични мечти.

С космична обич познали душите си,

обрекли на вятъра своя копнеж,

с устрем див през звездна жарава,

ще препускаме в своя стремеж.

Там, където в светло безумие,

се задъхват страсти докрай

и вселената тъне в бездумие,

от силата на любовен пожар.