ХАЙМАНИ

Стоене, оти си ти отиде,
от бел свет па мене остави.
Тези деца нашите, диви
ако видиш, в гроба ще се обърнеш.

Оня ден у дома се прибирам
и що да видя, божке ле.
Легла нема, само завивки,
па питам ги нашите убавци:

-Дека са леглата, на що ще спим
а онези ме гледат чудато и викат.
-Мина циганино и два лева даде,
па взе ги, за цигари и кафе да има.

И само туй ли е Стоене
а преди месец що направиха.
Йован, соседо ограда измаза,
от негова страна, па се радва.

Но не видел че тя отънела,
нашите убавци от наша страна.
Един ред тухли вземали,
па ги продали, търговци станали.

Сега Стоене у дома ни печка,
ни креват, нищо нема.
А вън асмата на земята лежи,
железата ги нема, опора нема.

Стоене, оти си ти отиде,
па ме оставе с тез аймани.
Пиян беше ама и пари носеше,
нощем все те дебех, да си взема.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf